Вижте, ако имате дефинирано Его, всички си мислят, че нямате нужда от нищо. И те така си мислят, защото вие ги уверявате да мислят така. Правите така, че да сте сигурни, че никой няма да помисли, че искате нещо от него. Правите така, че да се уверите, че те имат нужда от вас. Вие не се нуждаете от тях, защото сте силен, а те са слаби, вие имате, а те – нямат.
Когато срещнах Ра Уру Ху, се почувствах сякаш се срещам с егоизма за първи път. Мама Миа. Това беше чист егоизъм, казвам ви, дори на моменти плашещ. Как можеше да накара хората сами да се направят на глупаци и не му пукаше. Изобщо не му пукаше.
Понякога ме плашеше. Но понякога ме караше да видя как се преструвам, че съм мил с хората. Да, разкажи ми.. дай ми от твойто страдание. Разбирам те.
И тогава можех да видя как все още правя компромиси с филмите на хората. Можех да видя колко нечист съм в моя егоизъм. Колко нечист и неправдоподобен съм. Колко много ме е страх, че хората могат да ме помислят за нечувствителен или, че съм просто материален човек. Това е и което правих през всичките тези години, чистих си сърцето.
Ако сега ми кажете : „Ти си егоист”, ще ви кажа да с голяма усмивка на лицето. Вече не ме е срам да съм егоист. Защото не искам това, което не е мое. Искам само онова, което е мое. А което е мое си е мое. И ти нямаш работа там. А това, което не е мое, не е моя работа. Така трябва да бъде. Ти се справяш с твоя живот. Аз с моя.
И ще видите, че волята не само се появява като тема в центъра на Сърцето. Заредена е с емоции. Заредена е със страх. Заредена е с любов. Или е заредена със значение. Но горивото е винаги едно и също. Нарича се нужда.
Това е материалният израз на нуждите на тялото. Имам нужда да ям. Имам нужда да се чувствам предпазен. Имам нужда от легло довечера, от заслон, за да си почина. Имам нужда да намеря любовта. Защото човешкото сърце е свирепо. Свирепо обичащо. Сърце на някой, който може да убие. Сърце на някой, който може да обича.
Това е всичко в нас. Просто не ни се е налагало да го проявим в обстоятелствата. Повечето човешки същества искат да са сигурни, че няма да им се налага. Вижте, центърът на Сърцето е див по природа. Див, много див. Той е най-нецивелизованата част от човешката природа. Не можете да опитомите сърцето. Не можете да опитомите живота сякаш животът е кон и знаете как да го яздите.
Знаете как да минете пътят, но оставете животът да ви носи. Във вашето превозно средство. Става дума за това да се предадеш. Да се предадеш на живота. Да се предадеш на нуждата. Нуждата..
От какво имате нужда? Не си избирате от какво. Нуждаете се или не се нуждаете.
Ако имате дефиниран център на Сърцето, трябва да знаете от какво имате нужда. Ако се преструвате, че нямате нужда от нищо, играете игра на власт. Зависимост. Независимост. Кой е по-зависимият? Аз се нуждая от теб, но ти се нуждаеш повече от мен.
Така че ти трябва да преглътнеш моите условия, защото се нуждаеш от мен повече. Аз имам по-малко да губя, ако скъсаме.
Ето така използваме любовта. Игра на силата. Сексът е власт. Използваме всичко, което знаем за другия срещу него. Не знаем защо го правим. Просто го правим. Това е черна дупка във физиката, дълбока черна дупка.
Хората се срамуваме от нуждите ни. Особено мъжете! Ако си жена.. ок! Можеш да имаш нужда и да плачеш. Вижда се като изкривяване. Смята се, че ако си мъж, ти си по-егоистичен. Ако си жена, си по-алтруистична.
Да. Само че просто не е вярно. Имаме много алтруистични мъже. И много егоистични жени. Всъщност, тук сме да бъдем и двете. Фактът, че съм егоист и първо ще е погрижа за моите нужди, не означава, че когато моите нужди са посрещнати, няма да предложа най-доброто от това, което имам на другите, на който и да било. Няма нужда да го заслужиш. Само е нужно да си човек. И съм готов да те уважавам. Няма значение колко умен или глупав си.
Фактът, че си човешко същество ми напомня за моята собствена глупост. Достатъчно ми е да те уважавам. Няма значение в кое място си в материалната йерархия, защото ако имаш дефинирано его, е по-малко вероятно да те направят на глупак с тези неща.
Статус. Това е сърцето, в крайна сметка. И в моя случай, това е сърцето, заредено със социална чувствителност. Или инстинктивната памет. Всеки поток, всеки канал на Сърцето е зареден с тези два потока на осъзнаване.
~ Алокананд Диас